Монографията изследва лириката на Атанас Далчев като единен художествено-философски контекст, в чиято основа стои организиращо светогледно ядро. За отправна точка е възприета установилата се в критическите текстове характеристика на поета: умен, ерудиран, философски образован, но е изразена амбицията да се преодолее досегашната й декларативност. Във връзка със заявената цел се търси отговор на въпросите: как най-актуалните философски дискурси на ХХ век – екзистенциализъм, феноменология, културна антропология – се отразяват в мисленето и в естетиката на Далчев; как поетът и мислителят участват в един и същ творчески процес, чийто резултат е съ-битието на философския и художествения смисъл. Именно в тази насока се осъзнава ценността на Далчевата индивидуалност за литературния процес.

Монографията е адресирана към филолози, към преподаватели по литература и към всички, които са почитатели на поетическото изкуство.