В книгата е направен опит да се систематизират типовете владетелска святост в различните православни държави и да се открои специфичното при всеки от тях. Нещо повече, д-р Чекова извежда набор от устойчиви топоси, залегнали в парадигмата на образа на владетеля светец. В крайна сметка е изработен един репертоар на мотивите на светостта, който отчита също така и честотата на проявленията им в конкретните владетелски култове. Този подход заслужава адмирации и дори да предлага някои проблематични изводи, е безспорен успех за автора на монографията.