Берлинският договор от 1876 г. разпокъсва на няколко части изконните български земи. Македония и Одринска Тракия остават под гнета на османския поробител. Българското население от двете области е подложено на постоянни притеснения и преследвания, но не се примирява нито за миг със своето безправно положение. Именно тежкият политически, икономически и духовен гнет над българското население от Македония и Одринско, останало под власт-
та на султана, довежда до поставяне на основите на едно организирано освободително движение с предварително определена политическа програма. Д-р Христо Татарчев подчертава в своите спомени, че Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) се създава „като неизбежна необходимост, за да се турне край на хаоса в Македония, хаос, създаден от турския безправен и икономически съсипващ режим, както и от закриляните от властта гръцко-сръбски пропаганди, рушащи единството и морала на нацията ни…