Проф. Георги II. Генов проследява историята на Котел още от заселването му през XVI век. След географското положение са дадени подробни данни за Котел и кърджалиите, Котел през Руско-турската война 1828-1829 г., походът та Дибич Забалкански, делото на капитан Геори и Мамарчев; чумната епидемия и Котел през 1837 г. Началото на културен живот в Котел и развоят на училищата, котлеиските черкви, тяхното значение и функции допълват картината на времето. Подробно е описан поминъкът на котленци от онова време: абаджийство, овчарство, домашната индустрия, търговията, разбойническите банди, а също и управлението на Котел. Но с най-голяма гордост авторът пише за великите котленци: епископ Софроний Врачански, д-р Петър Берон, Неофит Бозвели, княз Стефан Богориди, Анастас Гранитски, Стефан Изворски, Гавраил Кръстевич, Атанас Кипиловски, Георги Мамарчев, Георги (Сава) Стойков Раковски, капитан Хадживълков, Иван Сивов, генерал-майор Иван Киселски, преосвещенний Пол и кари, архимандрит Дионисий Контарски. Само изреждането на имената им е достатъчно, за да се убедим колко много е дал Котел на България.
Не са отминати без внимание и бележитите хайдути от този край: Алтанлъ Стоян Войвода, Стоил Войвода, Стефан Жерувненина; отделна глава е посветена на Котел и Априлското въстание, още повече, че бащата на автора, Петър Генов като младеж е участвал в подготовката на въстанието в Котел и синът има непосредствени впечатления от разказите на своя баща. Много любопитни неща от първа ръка се научават за домашния живот на котленци (сватби и годежи, семейни и други празници, нрави, вярвания). Разбира се, не може да не бъде споменат и пожарът в Котел, който практически унищожава целия град.
Проф. Г. II. Генов включва в своята книга и близките до Котел села Жеравна, Градец и Медвен, които са тясно свързани в историческо и битово отношение. Спира се на видните личности, родени и живели там: Райно Попович, Сава Филаретов, Васил Стоянов (основоположник на Българското книжовно дружество, сега БАН), Тодор Икономов, Петър Пармаков, Радко Димитриев и Захари Стоянов.
Книгата „Котел и Котленско" е завършена от проф. Генов през 1965 г., а през 1967 г. той умира. Така тя остава непозната. Днес обаче имаме възможност да я прочетем и да се насладим на едно родолюбиво произведение, написано на хубав български език, облъхнато от синовно преклонение към родния град и неговите хора. Тя е необходима, полезна и много интересна, защото този край е дал най-много будители и революционери от всички градове в България. Написана е от високо ерудиран учен, който винаги държи сметка за историческата достоверност на изнесените факти, интерпретира ги в съответствие с протичащите в онзи момент световни политически и дипломатически процеси и се стреми да представи най-достоверната картина, използвайки и своите лични впечатления и наблюдения.