Тази книга не е за предубедени. Тя не назидава, а разказва историята на един човек. Антифашист, черевеноармеец, партизанин и генерал от българската армия. Хуманист. Романтик реалист. Той оцелява в Сибирските лагери на Сталин, вижда разстрела на брат си, преживява подозренията на Живков, но нищо не прекършва вярата му в лявата идея.

КОСТАДИН ЛАГАДИНОВ е роден в Разлог на 11 април 1913 година. Завършва гимназия в Горна Джумая (Благоевград). Започва да следва право в Софийския университет. Осъден е задочно от военнополевия съд на 12 години и 6 месеца по ЗЗД.
През 1934 г. заедно с десетима другари заминава с моторна гемия за СССР. Служи в Червената армия. По време на сталинските репресии през 1937 г. е осъден на 8 години за шпионаж и опит да убие Бащата на народите. Изпратен е в лагер в Сибир. На 7 август 1941 г. с подводница отплава за България с групата на Цвятко Радойнов. От устието на Камчия през Сливенския Балкан пеш се добира до Разлог. Става партизанин. От 1943 г. е командир на батальон в отряд „Яне Сандански“. Партизани са и двамата му братя – Асен (убит на 5 август 1944 г.) и Борис, баща му Атанас и сестра му Елена. След 9.ІХ.1944 г. служи в Народната милиция. Завършва висшето си образование в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като правист в системата на МНО. Председател е на Софийски областен съд, началник на Военно-съдебен отдел в МНО.
През 1965 г. Иван Тодоров-Горуня подготвя преврат за сваляне на Тодор Живков, не успява, а според официалната версия Горуня се самоубива в родната си къща. Настъпва време на чистки и недоверие към определени кадри от висшия състав на партията, държавата и армията. За пореден път в тях попада и Лагадинов, като лагерник със съмнителна биография.
Пенсионират го на 52 години.
Умира на 29.10.2011 г., на 98 години.