Пергаментният ръкопис № 960 от Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София, известен още като Зайковски светогорски требник, е един от малкото оцелели представители на евхологичната традиция от XIV в. и най-ранният от запазените требници в българските ръкописни сбирки. Този факт красноречиво определя ценността му за проучването на богослужебната и книжовноезиковата практика от динамичната и противоречива епоха, в който е създаден.