Владимир Шейтанов е непознат като автор. Той е адвокат с подготовка на кариерен дипломат със солидно образование по международно право от Москва и квалификация от София, Женева и Вашингтон. Дипломатическата му кариера го отвежда до Варшава, Стокхолм, Ню Йорк, Отава, Анкара, Москва, Будапеща, Женева. Уволнен е от министерството на външните работи по типичен за онова време начин - след петмесечна специализация през 1997 г. в Института по международни отношения на Джорджтаунския университет във Вашингтон. Първите му ангажименти като адвокат са свързани с дела пред Съда по правата на човека в Страсбург. През 1999 г. поема защитата на българейте медици в Триполи, обвинени в заразяване на 393 либийски деца с вируса ХИВ. Ангажира се да защитава обвиняемите, за които са поискани шест смъртни присъди и делото е предадено на съда и прокуратурата на Държавна сигурност на Либия. Той е първият чуждестранен адвокат допуснат до защита пред Народния съд. На неговото участие в делото се дължи разобличаването на изтезанията над българите на етапа на предварителното производство, поканването на международни наблюдатели на процеса, разпита на подсъдимите пред съда, интернационализирането на казуса в Либия, представянето пред съда на единствената медицинска експертиза от страна на защитата.
Съдебният процес е доминиран от голямата политика. Това изисква от защитника да съчетава функциите на адвокат с тези на дипломат. В края на краищата „Народният съд" отхвърля най-тежкото обвинение срещу българските подсъдими - участие в международен заговор на МОСАД и ЦРУ срещу Джамахирията.
В края на участието на адвокат Шейтанов в процеса излиза решението на българския съд срещу неговото незаконно уволнение от министерството и за възстановяване на работа. През 2003 г. отново е уволнен от министър Соломон Паси. Най-вероятно дължи това на своята непреклонна позиция за пълното оневиняване на подсъдимите българи.