„Животът на класиката“ на Пламен Тотев: Още с първите страници бях приятно изненадан, тъй като противно на стереотипното очакване, книгата е много четивна и увлекателна! Това впечатление добих още с прочитането на увода, но то се запази живо докрая.
Представянето на връзки и влияния при разглеждането на различни литературни стилове и конкретни автори и книги е значима, поне за мен самия, черта на книгата. Първо, това е връзката на литературните направления с историческия контекст – благодарение на тази така умело представена зависимост, само за месец разбрах класиката доста по-добре, отколкото можах за не една и две години в часовете по литература в училище. Второ, това са влиянията между различните автори и техните произведения. Това ми помогна да постигна повече дълбочина в разбирането си на класиката. Трето, това са директните или индиректни аналогии на историческите периоди и техните литературни течения със съвременноста. Тези аналогии ми помогнаха да разбера малко по-добре и нашето време.
Например, от историческическия контекст в главата за социалния реализъм осъзнах (този път ясно, за разлика от уроците по история в гимназията), че „преходът“, започнал с френската революция от 1789 г. фактически продължава чак до 1848 г., т.е.цели 59 години, при това с много перипетии и обрати: Наполеон, реставрацията и т.н. Значи последният български преход, започнал през 1989 г. не е единственият, който се проточва . (И щом един бивш овчар става председател на Народното Събрание по време на прехода след Освобождението, не би трябвало да се учудваме, че един бивш пожарникар става министър-председател при нашия преход. Но моля ви, обърнете внимание: не правя аналогия между хората, а между процесите. Струва ми се, че може да е полезно да се видят нещата в перспектива.)
Най-важното познание от тази глава за мен е, че преходният период от 1789 г. раздвижва социалните пластове, реалност, която ражда амбициозния герой, така характерен за класиците на социалния реализъм: Балзак, Стендал, Мопасан, Зола, Дикенс и Текери. Такова раздвижване (даже може би по-голямо) естествено има и в съвременния български преход, но се питам: амбициозният герой има ли го вече и в съвременната българска литература?
Друг пример: главата за литературата на средновековието ми подсказа, че темите на средновековния рицарски роман възкръсват със съвременния жанр фентъзи. Надявам се, че скоро ще се появи и съвременният Сервантес, който ще напише безсмъртна пародия на романите фентъзи :-).
Като оставя настрана четивността и горните забавни примери, най-ценно за мен си остава анализът на отделните литературни епохи, направления и конкретни произведения – анализ, който предизвика у мен стотици асоциации, идеи и въпроси и който ме стимулира да прочета или препрочета някои от творбите, представени в книгата. И трите части на книгата са интересни и полезни, всяка по свой си начин.
Животът на класиката
Автор: Пламен Тотев
| Издател | Персей |
| Брой страници | 320 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 346 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191610358 |
| Баркод | 9786191610358 |
| Категории | История на литературата. Критика, Литературознание, Език и литература, Хуманитарни науки, Книги |
Кои са основните характеристики на класическите епохи и направления в развитието на европейската и българската литература от древността до днес? Кои са знаковите автори и произведения, задължителни за всеки четящ човек? Кои са доминиращите теми и проблеми? Книгата отговаря на тези въпроси и хвърля светлина върху историческото развитие на античната, европейската и българската литература, като дава ориентири – кой кой е и къде е в литературноисторическия процес, кои са закономерностите в развитието на големите световни литератури и с какво е по-различен пътят на българската литература през вековете.
Класиката затова е класика, защото живее чрез диалога си с читателя, съществува заради интереса на тези, които векове по-късно посягат към нея, за да намерят наслада и вдъхновение, примери за подражание и пречистване. Дано тази книга ви накара да прочетете нещо, което сте пропуснали, или пък да посегнете отново към любимо класическо произведение и да го преоткриете, прочитайки го през оптиката на наученото и собствения си житейски опит. Защото с четенето класическите творби възкръсват като феникс, съживяват се от всеки нов прочит. А именно в това е животът на класиката…
Освен информация за основните литературни епохи и направления от Античността и Ренесанса до модернизма, книгата включва и анализи на произведения като „Илиада” на Омир, „Едип цар” на Софокъл, „Подвизите на Александър” на Калистен, „Робинзон Крузо” на Д. Дефо, „Граф Монте Кристо” на Ал. Дюма, „Шагренова кожа”, „Дядо Горио”, „Изгубени илюзии” и „Величие и падение на куртизанките” на О. дьо Балзак, „Червено и черно” на Стендал, „Ругон-Макарови” на Е. Зола, „Бел ами” на Ги дьо Мопасан, „Големите надежди” на Дикенс, „Панаир на суетата” на У. М. Текери, „Престъпление и наказание” на Достоевски, фолклорните юнашки песни за Момчил и Крали Марко, българската възрожденска поема и лирика, повестите на Каравелов, поезията на Ботев, лириката и прозата на Вазов („Епопея на забравените”, „Немили-недраги”, „Под игото”, „Чичовци”…), творчеството на Алеко Константинов, поезията на Пенчо Славейков, Кирил Христов и Емануил Попдимитров…
Книгата е спечелила конкурс на Министерство на културата.
Прочетох тази книга на един дъх. Много издържано, проникновено, добре написано и забавно четиво, което прави класическата литература достъпна и интересна дори за пълен лаик като мен. Така се запалих, че веднага си купих три-четири класики и в момента чета "Граф Монте Кристо".
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
