Поезията на Георги Николов е пълна с имена. Потъвайки в нея, читателят се сблъсква очи в очи с тях – от Юда и Христос до Едип и Рембо. За всеки от нас тези имена значат нещо, но чрез тази поезия те заживяват от плът и кръв, населяват ни и остават дълго след последната страница. Това е книга, пълна с музика – блусът на тъгата и блусът на радостта въпреки тъгата. Между редовете живеят жените на Лотрек, недостижими и в същото време реални като живота и смъртта. Ще нарека тази книга вкусна, защото е пълна с образи и спомени, защото действа директно на осезанието, а след такава атака няма как някой да остане равнодушен.

Владислав Христов