от Ваня Хинкова / дата: 08 фев 2020

КНИГАТА

Думите мислят, че съм заспал.
Книгата пада от ръката ми,
както пада птица
от омагьосан клон.
Но не пада на пода,
за да не зарадва сенките,
нито на небето,
за да не натъжи звездите.

И аз
вече не чета
всичко това....

Любомир Левчев

от Лилия Симеонова / дата: 20 май 2014

Много добра поезия

Напиши коментар

Роден на 27 април 1935 г. в Троян. Завършил Философско-историческия факултет на Софийския университет. Редактор и главен редактор на в. “Литературен фронт\" (1961-1971). Първи заместник-министър на културата (1975-1979). Председател на Съюза на българските писатели (1979-1989). От 1991 г. е редактор-собственик на издателска къща и международно списание „Орфей\".
Първата му книга „Звездите са мои\" излиза през 1957 г. През 2002 г. публикува книга стихове „Капризи\". Междувременно е издал повече от 30 книги поезия. А също и романите „Убий Българина!\" и „Ти си следващият\". 58 негови книги са издадени в 36 страни.
Действителен член на Европейската академия за изкуство, наука и култура - Париж. Член-основател на Европейската академия за поезия -Люксембург. Фелоу на Йейлския университет - САЩ. Член на Международния литературен фонд - Москва.
Международни награди:
Златен медал за поезия на Френската академия и звание Рицар на поезията (1985);
Медал на Асоциацията на венецуелските писатели (1985);
Награди „Мате Залка\" и „Борис Полевой\" - Русия (1986);
Голяма награда на института „Ал. Пушкин\" и Сорбоната(1989) и др.