Американката Линда Лафърти е автор на три книги, които се радват на международен успех. Романът, с който тя ще се срещне за първи път с българската публика, е „Нощите на османската принцеса” (ИК „Кръгозор”). Под скромната, но лъчезарна външност на писателката се крие истински изследовател на човешката природа. В романа й се разкрива целият спектър от добродетели и пороци. Поведението на героите й – от привидно най-злите, до така наречените добри – винаги е съвършено мотивирано. Светът, който описва, не е нашият съвременен свят, а една завладяваща история, поглед към автентичен исторически период, в който обаче ще открием характери и постъпки, с които се сблъскваме и днес.
Романът „Нощите на османската принцеса” има няколко специфични черти – силните женски персонажи; идеята, че човек може да постигне изкупление и да намери покой и проникване в най-тъмните и скрити кътчета на човешката душа.
„Да, казват, че пиша може би донякъде мрачно. Но такава е човешката природа. Надявам се, че успявам да покажа и светлината, разсейваща този мрак. Когато се настроя на историческа вълна, се опитвам да направя всичко възможно, за да създам онзи свят, в който живеят героите ми. Това не е нашият свят... Но се надявам да ви хареса.”

В „Нощите на османската принцеса” политически амбиции и добре пазени тайни в харема, съблазняване и копнежи в духа на „1001 нощ” ще ни отведат в Истанбул от началото на XIX век.
Константинопол, 1826 г.
Всеки месец при новолуние, когато слънцето все още не е изгряло, една лодка се отдалечава към най-дълбоките води на Босфора, между Европа и Азия. Чува се сподавен вик, бърз плясък и... отново тишина.
Принцесата - Есма Султан, любимата сестра на султана, заспива блажено в своя дворец на брега, изпратила поредния си любовник християнин на смърт.
Султанът – Махмуд Втори обмисля да наложи нов ред в Османската империя и да се справи с непокорните еничари. Затова отстранява най-добрия от тях – ага Ахмед Кадир, като го изпраща за страж на принцесата.
Палачът – Ахмед, или Иван Постивич, роденият като християнин войн, е обучен за езда и битки, но вместо това e заставен да бъде личният палач на Есма Султан. Две силни личности се изправят една срещу друга...
Есма Султан се разболява от странна болест и по съвет на лекаря си започва да споделя мислите, които я терзаят, с единствения човек, посветен в нейната тайна. Защото това е болест на душата, а не на тялото. Всяка нощ тя разказва на Ахмед своя живот и го отпраща преди първите лъчи на слънцето, но разкрила частица от себе си:
Коя е Есма, какъв е бил животът й. Какво е превърнало принцесата, която е приятелка и закрилница на жени от различни народности с различна вяра, в жестока убийца на млади мъже...
Възможно ли е едно сърце да бъде обезобразено дотолкова от жестоките актове на сила и власт, че да престане да обича?
Има ли сили любовта да излекува наранените души и да промени хода на историята?