От името на всички граждани на великия град Лом поздравяваме автора и издателството за ярката инициатива! Каним ви на тържествено посрещане на Новата година на хапка и пийка и представяне на книгата и срещи с автографи. Добре сте ни дошли!
История на града Лом и Ломска околия Т.III от Избрани произведения в 5 тома
Автор: Димитър Маринов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Изток-Запад |
| Брой страници | 646 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 830 грама |
| Размери | 14x22 |
| ISBN | 9786191522620 |
| Баркод | 9786191522620 |
| Категории | Книги за България, Книги |
Уникален неиздаван досега труд на големия народовед Димитър Маринов. Като пряк свидетел и участник в повечето събития Маринов ни завещава наблюденията си от развиващия се тогава крайдунавски възрожденски град, които дават представителна картина не само за живота и борбите на ломчани под турско, но и на всички българи. В този труд авторът пресъздаа сравнително цялостна картина на социално-икономическия и политически живот в Северозападна България през втората половина на XIX -то столетие. Проследени са политическите движения в Северозападна България до Освобождението, подготовката, развитието и потушаването на Видинското въстание от 1850 г. Сам очевидец и участник в повечето бурни събития на онази епоха авторът описва учредяването и дейността на революционните комитети в Лом, Белград и Браила.
Тези и други автентични данни превръщат книгата в безценен извор на исторически данни, даващи представа за борбите и стремежите на предците ни. Текстът е изпъстрен с поразително дълбоки наблюдения за българския национален характер и душевност.
Задължителна за всички жители и гости на великия град Лом! В местното читалище ще я представим скоро, само да се потвърди участието на автора! Очаквайте новини!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Димитър Маринов е български етнограф, основател и първи директор на Етнографския музей. Роден е като Петко в с. Армалуй, днес част от гр. Вълчедръм, в семейството на Върбан и Наца Мъцанкови. В резултат на кратко боледуване непосредствено след раждането майката Наца умира. Бащата решава да даде детето "хранениче" на бездетно семейство. Ломският гражданин Марин Банов и съпругата му Вълкана осиновяват новородения Петко, когото прекръстват на Димитър.
Марин Банов е крупен търговец, който прекарва 20 години в Цариград, като 19 от тях служи в конака на Хюсеин паша, заемащ висока длъжност при Дивана. През 1840 г. Марин Банов се връща в родния си град Лом, където се залавя за търговия, а по-късно се жени.
На 24 април 1854 г. Димитър постъпва в ломското училище. Под наставленията на своя учител Кръстьо Пишурка преминава успешно всички нива и през 1858 г. вече е "калфа". Като награда за отличното си представяне баща му Марин Банов му подарява няколко книги. Те са: "Аделаида, алпийската пастирка" (1857), "Житието на Алексий, человек Божи" и "Чудесата на Пресветая Богородица", като последната оказва такова въздействие върху него, че решава да се посвети на Бога и да замине за Света гора.
Междувременно през 1858 г. майка му Вълкана изпада в нервно разстройство и през следващата година умира. Под влияние на тази печална случка и по препоръка на първия учител на М. Димитров - Пишурката, Марин Банов решава да изпрати сина си в Белградската гимназия. Още през 1863 г. Димитър Маринов овладява гръцки, немски и френски език, но смъртта на баща му на 27 декември същата година осуетява тези планове. Изхвърлен от алчните си роднини и оставен без наследство и подслон, Димитър Маринов се насочва към Света гора и по-точно към Хилендарския манастир, за да служи на Бога.
През 1875 г. завършва философски факултет в Белград и започва работа като учител в Лом през същата година. Депутат в Учредителното събрание, съдия в Лом, Силистра, Русе, Видин (1879-82). Директор на Народната библиотека (1894), учител в Лом, Русе и София. Основател и директор на Етнографския музей (1904-1908). През 1921 г. приема духовен сан. Активно сътрудничи със статии и студии в областта на фолклора и етнографията в периодичния печат; преводач. Автор на "История на българската литература" (1887), "Жива старина" (І - 1891, ІІ, ІІІ - 1892, ІV - 1894, V - 1901, VІ - 1907, VІІ - 1914), "Как е създадена българската екзархия" (1898), "Евтимий патриарх Търновски" (1900) и др. Умира през 1940 г. в София.
Марин Банов е крупен търговец, който прекарва 20 години в Цариград, като 19 от тях служи в конака на Хюсеин паша, заемащ висока длъжност при Дивана. През 1840 г. Марин Банов се връща в родния си град Лом, където се залавя за търговия, а по-късно се жени.
На 24 април 1854 г. Димитър постъпва в ломското училище. Под наставленията на своя учител Кръстьо Пишурка преминава успешно всички нива и през 1858 г. вече е "калфа". Като награда за отличното си представяне баща му Марин Банов му подарява няколко книги. Те са: "Аделаида, алпийската пастирка" (1857), "Житието на Алексий, человек Божи" и "Чудесата на Пресветая Богородица", като последната оказва такова въздействие върху него, че решава да се посвети на Бога и да замине за Света гора.
Междувременно през 1858 г. майка му Вълкана изпада в нервно разстройство и през следващата година умира. Под влияние на тази печална случка и по препоръка на първия учител на М. Димитров - Пишурката, Марин Банов решава да изпрати сина си в Белградската гимназия. Още през 1863 г. Димитър Маринов овладява гръцки, немски и френски език, но смъртта на баща му на 27 декември същата година осуетява тези планове. Изхвърлен от алчните си роднини и оставен без наследство и подслон, Димитър Маринов се насочва към Света гора и по-точно към Хилендарския манастир, за да служи на Бога.
През 1875 г. завършва философски факултет в Белград и започва работа като учител в Лом през същата година. Депутат в Учредителното събрание, съдия в Лом, Силистра, Русе, Видин (1879-82). Директор на Народната библиотека (1894), учител в Лом, Русе и София. Основател и директор на Етнографския музей (1904-1908). През 1921 г. приема духовен сан. Активно сътрудничи със статии и студии в областта на фолклора и етнографията в периодичния печат; преводач. Автор на "История на българската литература" (1887), "Жива старина" (І - 1891, ІІ, ІІІ - 1892, ІV - 1894, V - 1901, VІ - 1907, VІІ - 1914), "Как е създадена българската екзархия" (1898), "Евтимий патриарх Търновски" (1900) и др. Умира през 1940 г. в София.
