Че Иво Андрич е сладкодумен разказвач - вече съм се убедил от "Мостът на Дрина". Това е собрник от разкази, но всъщност има обща нишка и спокойно би могло да е един цял роман. Изключително разнообразни и плътни образи, разказващи както за съдбата на Босна, така и за съдбата, смисъла и ценността на живота на обикновения човек. Посочва особености в общността на Травник и Сараево, които сякаш са общобалкански особености, защото са напълно валидни и за нашето общество. Разказ за разказите - истинските и измислените (персонажът на Альо Казаза прилича малко на нашия Хитър Петър.) Книга за преходността на властта, за крайткотрайността на човешкия живот - противопоставени на дълготрайността на обществените процеси; за контраста между незначителността на живота на малкия човек, на фона на големите исторически събития. Много точен и приятно поднесен разрез на обществото - като икономически класи, възрастови особености и т.н.

