“Когато през май 2001 г. излезе от печат книгата ми „Български ловци на шпиони", сметнах, че това е последното ми писание по проблеми, свързани с разузнаването и контраразузнаването. Още повече че една година преди това заедно с доцент, генерал Петко Кипров издадохме книгата „Теория на контраразузнаването". Оказа се обаче, че все още има какво да кажа, или по-скоро да представя на българските читатели в тази насока. През 2002 г. ме поканиха от департамент „Международни отношения" при факултет „Политически науки" на Нов български университет да изнеса кратък курс от лекции по дисциплината „Разузнаване и международни отношения". В подготовката ми за този курс погледнах на разузнаването и контраразузнаването от друга позиция. И разбрах, че не само за студентите, но и за българските читатели ще бъде полезно и интересно да се обобщи ролята и значението, което е играло разузнаването в живота на народите от древността до наши дни. Нещо, което сякаш започнах в „Български ловци на шпиони", но остана недовършено, тъй като там преследвах други цели. Към тази идея ме тласна и мисълта, че подобна книга ще бъде полезна и за студентите от Академията на МВР и Варненския свободен университет „Черноризец Храбър", където единствено се обучават кадри по специалността „Защита на националната сигурност", а също така за хилядите служители на българското разузнаване и контраразузнаване.
Дори и аз, който смятах, че съм добре запознат с историята на разузнаването, бях изненадан от важната роля, която в определени моменти е играло то във външната политика на държавите и в международните отношения в света или отделни негови региони. Разбрах как доброто разузнаване е съпътствало мощта и просперитета на държави и империи и как неговото занемаряване се отразява негативно върху тяхното развитие. Много важни исторически събития, вземането на съдбоносни външнополитически решения, резки поврати в международните отношения могат да се обяснят и с влиянието, което разузнаването и контраразузнаването оказват върху тях. Разбира се, доколкото тези факти са станали известни на историците.
Това, което ме смущаваше, бе дали ще мога да кажа нещо ново в книгата си. Защото факт е, че в последните години излязоха много книги в тази насока, част от които имат обобщен исторически характер. Ще спомена пет от тях: „Произход на разузнавателните служби" от Френсис Дворник; „Пет столетия тайна война" от Ефим Черняк; „История на шпионажа" от Желязко Стоянов; „Енциклопедия на шпионажа" от Норман Полмар и Томас Алън и „История шпионажа XX века" от Джефри Ричелсон. Внимателният прочит на тези и още над стотина книги от тази област ми даде куража, че ще мога да отразя историята на разузнаването в живота на народите по един нов начин, достъпен и приемлив за читателите. /.../”
Бончо Асенов