Настоящият учебник предлага концептуално осмисляне на един период от българската литература, традиционно известен като нова българска литература и простиращ се от Освобождението от турско робство /1878/ до Първата световна война /1915-1918/. Външните събитийни граници полагаме чисто условно, само като ограничение във времето, а иначе концепцията зачита не толкова историческата еволюционност, колкото вътрешните граници и преливания между естетическите модели.