Изследването на Кристина Йорданова е интересно не само в литературоведски аспект, то предизвиква утвърдените знания и чрез своите културологични наблюдения върху джендър стереотипите в мисленето на българската интелигенция между двете световни войни.
Една интелигентна и потребна книга, която през лупата на литературоведския анализ ни изправя пред стереотипите на "въображаемото женско", за да си дадем сметка, че и днес същото това "въображаемо" определя в не по-малка степен собствената ни реалност и съдба.