Евгени Ерменков озаглавява предговора си към книгата така: Предговор или нещо като автобиография за ролята на шахмата в живота ми и за това как се стигна до написването на тази книга.
И изповядва: Какво е това, което съм напирал...? Мисля, че е трудно да му се даде точна дефиниция... Разказите ми са истински истории, които са ми се случили къде ли не по света. Оттам и заглавието на книгата... Дали това е литература? Навярно не! Дали е публицистика? Мися, че не. Дали е мемоаристика? Може би да. Нещо като мемоарен калейдоскоп. Нещо като автобиографична мозаяка на парчета...