Чрез страниците на "Споделена самота" авторката представя монолог отг впечатления и изгубени чувства, в търсене на отговор: какво губим, когато повярваме, че сме изгубили любовта или ако тя не е споделена. Нима губим нещо, след като сме обичали? Съмненията и вътрешният диалог ни карат да разберем, че ако сме усетили любовта, тя никога не изчезва, защото онзи, който обича може да направи завинаги свое това свещено чувство. Само трябва да го потърси в самотата си. И когато разбере, че самотата и тъгата не са реални, светлината, която всички носим в себе си отново проблясва, за да му покаже, че любовта не е изгубена, а е дълбоко в душата му.