Познавам хора. които по време на тоталитарния режим вземаха повече пари от това. което заработваха. Не бях от тази категория, защото се съсипвах от работа и печелех символично. Затова си и платих със здравето.
Още помня първия си работен ден. когато майка ми ме изпрати с думите: - бъди точна, взискателна към себе си и никога не отказвай работа, която ти се възлага! Това впрочем са били качествата, които са се приписвали на прусаците. И докато те си бяха извоювали своето място в историята, аз загубих моето в института, в който работех, по здравословни причини.
Тогава бях сигурна, че една положителна промяна в живота ми щеше да се отрази добре на изгубеното ми здраве. И тази промяна не закъсня. Получихме покана от леля ми Либинка, приятелка на майка ми. да посетим нея и семей-
ството й в махала Поповци край Вакарел. където си бяха купили бившата кръчма на махалата и я бяха превърнали в лятна къща. Три поколения приятелство ни свързваше с тази фамилия. Фани и аз бяхме от втората генерация. Беше хубав летен ден и Трабантът. който гальовно нари-
чахме Фюри - по едноименния филм. в който главния герой беше едно конче - ни понесе към Поповци - една от тридесетината махали на Вакарел, които бяха живописно пръснати около селото и софиянците с чувство за хумор ги наричаха "Ди Юнайтед Стейтс ъф Уокъръл"...
Берлин. 10 юни 2002 г.