Между два бряга

Анотация

Един преподавател изпитва особено вълнение и гордост да срещне след години свой професионално реализиран студент. Още по-голяма гордост изпитва, когато този студент е станал негов колега. Така беше за мен преди няколко години, когато на една научна конференция срещнах Хюсеин Мевсим, вече доцент в Анкарския университет. Казвам колега не просто в смисъл на университетски преподавател, а в смисъл на филолог, посветил се на посредничество между два езика и две култури в общия контекст на една трагична и величава, изпълнена с превратности обща история.

За един сравнително кратък период той успя да представи доста неща от двете култури в превод, да напише впечатляващи изследвания върху взаимните исторически и културни отношения между двата народа. Не просто с доброто владеене на двата езика, но и с широко хуманитарно познание за двете култури и с изтънчения естетически усет на поет.

Тази книга дава представа за разнообразието на научните интереси на Хюсеин Мевсим и за ценните му изследователски приноси, посветени на една благородна кауза – взаимното опознаване на хора и народи чрез културите им.

Проф. д-р Светлозар Игов



Спокоен, разсъдлив и в същото време енергично въвлечен в света на писмените документи – художествени текстове, архиви, писма, пътни бележки и какво ли не друго, което беше докоснал и приел, проникнал и осмислил. Казах си, да – животът е литературата; животът ни е литературата и въплъщението беше Хюсеин.

Доц. д-р Живко Иванов



Авторското и личностно присъствие на Хюсеин Мевсим на литературното поле поражда спасителна обнадежденост. Със самата си наличност той опровергава песимистичните прогнози за бъдещето на литературната наука, демонстрира потенциала й за социална ефективност, възвръща доверието в смисъла на филологическото усърдие. Защото Хюсеин някак изначално знае, че писането и четенето имат силата да ни правят по-добри; че текстовете могат да изграждат мостове дори и над (както пеят Саймън и Гарфънкъл) най-тревожно развълнуваните води; че изборът на литературата е кауза, когато съдбата е решила да те разпъне между два бряга и да ти възложи трудната, изнурителна мисия да хармонизираш света, търсейки изцеление за грешки и предразсъдъци, трупани с векове на всеки от тях.

Проф. д-р Клео Протохристова