“Всеки удобен момент очите ми бяха във Варненския театър. Да гледам представления, да видя... И като наближи да завършвам казармата, отидох да кандидатствам във ВИТИЗ. Кандидатствах с Невена Коканова. И тя незавършила гимназия, и тя кандидатства. Ректор на ВИТИЗ тогава беше Д.Б. Митов, една огромна личност в българската литература и култура. Той ходеше с бастун и имаше бяла коса. И с един басов глас. Каза ни с Невена Коканова: “Вие двамата ще отидете да си вземете науките и догодина ще ви приема без изпит...” Разбира се, ние не си взехме “науките”. И на третия път, за мое голямо учудване, ме приеха във ВИТИЗ....”