Изданието е с цветни илюстрации.
Тропическият дъжд е нещо много особено. Започва почти от ясно небе, изсипва се върху тебе, като че ли си застанал под водопад и спира внезапно, за да се замени с бляскавото слънце и с локвите по земята - бистри или кални, какъвто е животът на хората по тези земи. Тропическият дъжд сякаш измива и душата ти, разтваря я, очиства я и я предава отново на синия слънчев свод. Ако си късметлия или имаш огромен чадър, може и да не те изкъпе целия. Дори и да те намокри, той е топъл и като че ли те завива с влажна топла пелена. Песимистът тук би казал: „Сега да имаше и едно малко земетресение и ще се чувстваш като малко дете, което майка му люлее“...