Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

След „Последната наложница“ и „Хилядите есени на Якоб де Зут“, новата книга на Лесли Даунър отново ме потапя в една отминала епоха в Япония – реставрацията Мейджи, време на размирици и вътрешни войни, време на промяна и на отварянето на Страната на изгряващото слънце към света.

Действието в романа обхваща периода 1868-1869 година, когато верните на шогуна войски се опитват да създадат самостоятелна република на северните острови и да се опълчат на императора. Младият Йозо е част от тази съпротива. Когато положението вече е беизходно, той е пленен, а по-късно освободен от един французин, приел японската кауза като своя. Марлен, който е открил любовта в лицето на японка от квартала Йошивара, помага на Йозо да избяга и заедно се отправят именно натам.

В Йошивара бягащата от южняците Хана  е принудена да стане куртизанка. С течение на времето тя се превръща в най-търсената куртизанка, но успехите й в това поприще са само маска, зад която се крие една жена, искаща свобода и щастие. На фона на квартала на удоволствията разцъфтява любовта между Йозо и Хана, които намират своя път към свободата и новото начало.