"Поетика на българското кино" предствлява опит да се създаде теория на българското книгомислене, на неговите генетични кодове, архетипи, нагласи, монопоетически канон и манталитет в класическия му половинвековен период на съществуване от края на 40-те до края на 90-те години на миналия век. В контекста на една преди всичко дескриптивна и оперативна кинокритическа традиция книгата си поставя нелеката задача да изработи надеждни познавателни методи и категории на мисленето за феномена на българската кинокултура и да я открои в нейната специфика и типологии сред другите феномени на родната култура, както и в общоевропейския киноконтекст.
И всичко това - на фона на двадесет и две блестящи есета за любими български филми.