Уважаеми Владко, явно трябва доста да прочетеш преди да кръстиш типично по български "двамата глупаци", единият който е най-просветеният монарх за своето време. Други наложиха така наречената"велика френска революция", както във Франция, така и в Америка. Запознай се с друга литература и сам ще достигнете до този извод. А и между впрочем няма такъв израз от Мария Антоанета -"народът пасти да яде"просто казан е от други.........
Мария-Антоанета
Автор: Стефан Цвайг
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Enthusiast |
| Преводач | Ива Иванова |
| Брой страници | 376 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 477 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191640416 |
| Баркод | 9786191640416 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
На теб, мила сестро, пиша за последен път. Осъдиха ме току-що, но не на позорна смърт, която застига само престъпниците, а на смърт, която отново ще ме отведе при твоя брат. Невинна като него, аз се надявам да му приличам и в сетните си мигове. ... Благослови двете ми деца вместо мен. ... Дано и двамата разсъждават така, както непрестанно съм ги учила: че принципността и точното съблюдаване на личния дълг са най-съществената основа на живота, че взаимното приятелство и доверие ще ги направят щастливи. ... Нека вземат пример от нас! ... Дано моят син никога не забрави последните думи на баща си, които аз нарочно ще повторя: никога да не се опитва да мъсти за нашата смърт!...
Умолявам всички, които познавам ... да ми простят мъките, които може би неволно съм им нанесла. Прощавам на всичките си врагове страданията, които ми причиниха. ... Имах приятели. Мисълта, че завинаги се разделям с тях, както и убеждението за техните страдания са най-голямата ми мъка, която ще отнеса в смъртта. Нека поне узнаят, че до сетния си миг съм мислила за тях.
... Сбогом, сбогом!
Книгата не е лоша, дори те изпълва донякъде с гняв, поради липсата на всякаква усет в двамата глупаци, които с лекота са могли да върнат трона, а не са съумели.
Отдавна не бях попадала на нещо толкова увлекателно. Подарих дори по един екземпляр на приятели.
Наистина една прекрасна книга, от която не успях да се откъсна. Отдавна не ми се беше случвало!.
Какво не е ясно, когато става дума за Мария-Антоанета и Стефан Цвайг? Много интересна кралица, живяла в много интересно време с много... трагична съдба.
Става дума за съдбата на Европа, най-общо, а по-конкретно за Хабсбургите и Бурбоните; ако искаш да научиш историческите събития, с лека интерпретация, но доста увлекателно, това е твоята книга. Нашата Мария Антоанета е същата, която, когато френският народ се бунтувал, тя попитала какво се случва. Обяснили й. След което милата душица (уж?) казала: "Като няма хляб, тогава народът пасти да яде" (дано поне си спомням правилно, че не съм историк). Но книгата ще ти хареса ... ей за това става на въпрос. Една загрижена майка, г-жа Терезия, се опитва да закрепи един зашит с бели конци мир... и това което се случва накрая е повече от ясно! :)
Нищо не се разбира от "анотацията".
Нямам старото издание. Вчера започнах да я чета и толкова МНОГО ми хареса. Увлекателно разказва за Хабсбургите и Бурбоните. Не бях чел много от Цвайг, но това определено си заслужава 18-те лева (въпреки че издателството не ми допада с избора си на литература, то сега удариха 10-ката!). Благодаря за второто издание на тази хубава класика!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
С брилянтния си език Стефан Цвайг постепенно изгражда образа на едно момиче, една жена, една кралица, която има огромно значение за развитието на човешката цивилизация. Обяснявайки и анализирайки причините и факторите, които влияят върху цялостното й развитие, авторът представя цялостния образ на ума противоречива личност.
С невероятното си умение на блестящ разказвач Стефан Цвайг отправя своето послание към човечеството - историята е резултат от непредвидими случайности, малките грешки на големите хора и необходимостта от нов идеал.
Кристина Бобева, Хеликон София - Славейков
Стефан Цвайг е австрийски писател, роден на 28 ноември 1881 г. във Виена в еврейско семейство на заможен фабрикант. Цвайг е един от първомайсторите на австрийската психологическа новела. Спечелва световна слава като есеист и автор на културно-исторически биографични творби.
По време на Първата световна война Цвайг заема пацифистки позиции. Заминава в Швейцария, където пребивава година и половина. През 1919 г. писателят се завръща в Австрия и живее в Залцбург, където се жени за Фридерике Мария фон Винтерниц. Това е период на усилна творческа дейност за Цвайг, негови произведения се публикуват в Берлин, Париж и Москва. През 1934 г., по време на възхода на националсоциализма, полицията нахлува в дома на Стефан Цвайг под претекста, че търси оръжие и това става причина той да напусне Залцбург и да се пресели в Лондон. След Аншлуса на Австрия през 1938 г. книгите му са забранени в Германия и на територията на вече бившата Австрия. Цвайг наема за своя лична секретарка г-ца Лоте Алтман, за която се жени през 1939 г. след раздялата си с Фридерике.
Когато започва Втората световна война, писателят поема пътя на емиграцията, преселва се в Ню Йорк (1940), а после в Бразилия (1941). В бразилския град Петрополис написва последната си творба – „Шахматна новела“ – и от отчаяние заради гибелта на европейската култура след нашествието на „кафявата чума“ се самоубива заедно с жена си през февруари 1942 г.
По време на Първата световна война Цвайг заема пацифистки позиции. Заминава в Швейцария, където пребивава година и половина. През 1919 г. писателят се завръща в Австрия и живее в Залцбург, където се жени за Фридерике Мария фон Винтерниц. Това е период на усилна творческа дейност за Цвайг, негови произведения се публикуват в Берлин, Париж и Москва. През 1934 г., по време на възхода на националсоциализма, полицията нахлува в дома на Стефан Цвайг под претекста, че търси оръжие и това става причина той да напусне Залцбург и да се пресели в Лондон. След Аншлуса на Австрия през 1938 г. книгите му са забранени в Германия и на територията на вече бившата Австрия. Цвайг наема за своя лична секретарка г-ца Лоте Алтман, за която се жени през 1939 г. след раздялата си с Фридерике.
Когато започва Втората световна война, писателят поема пътя на емиграцията, преселва се в Ню Йорк (1940), а после в Бразилия (1941). В бразилския град Петрополис написва последната си творба – „Шахматна новела“ – и от отчаяние заради гибелта на европейската култура след нашествието на „кафявата чума“ се самоубива заедно с жена си през февруари 1942 г.
