Един интересен феномен в българския културен процес през Възраждането е книжовната дейност на българи на гръцки език. Тя е обусловена от цялостния културен живот на Балканите и специално от създалите се в българските земи условия през този период. Формирането на голяма част от представителите на българската възрожденска интелигенция в гръцки просветни центрове от първата половина на XIX век им дава възможност да овладеят гръцкия език, да се запознаят с идеите на гръцките просвещенски дейци и чрез гръцката книжнина да влязат в достъп с научните постижения на Западна Европа. Билингвизмът е характерно явление за тези интелигенти. Те до такава степен овладяват гръцкия език, че създават на него лично творчество, преводи на поетични и драматични творби, художествена проза, научна литература, преводна и оригинална учебна книжнина, оригинални и преводни научни съчинения - исторически, философски, в областта на естествените науки. А през втората половина на столетието, когато пред тях стои въпросът за извоюване самостоятелността на Българската църква, те излагат църковната политика и своите схващания и на гръцки, за да бъдат по-добре разбрани от представителите на Цариградската патриаршия.
С представения сборник българският читател ще придобие известна представа за една част от гръкоезичното творчество на българите от Възраждането в областта на литературата и етнографията, а специалистите - изворов материал за своите проучвания.