Има хора, родени с мисия и орисани да оставят следа в живота на тези, които срещат по пътя си. Борис Илиев е от тези хора. Той не пропусна шанса да живее така, както говореше и пишеше. Отдаденост на другите - това е неговият живот, това е и тази книга.
Има книги, които изпреварват времето си. От една страна, звучат архаично, от друга, за да ги разбереш, трябва да си натрупал знание, което най-често носи тъга. Тази книга е доказателство, че възрожденското у българина не е на изчезване. Тук е нейната сила.