"Спомените на Н. Манделщам са нещо повече от свидетелство за времето; те са поглед върху историята в светлината на съвестта и културата. В тази светлина историята потръпва, а отделният човек осъзнава своя избор...
Поради смъртоносната сила на материала вдовицата на поета го пресъздава с грижливостта, необходима за обезвреждането на мина. Подобна прецизност, както и фактът, че благодарение на поезията му, на делата в живота му, на отредената му смърт някой е създал велика проза, човек разбира мигновено, че на тези страници се възпоменава един наистина велик поет - толкова огромно по размери и енергия е било злото, насочено към него." (Йосиф Бродски)