Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Гръцка митология, християнска религия и балканска история се преплитат и престояват в детското въображение на Теофано Калояни, която след години пресътворява и написва чутите от баба си приказни разкази.

Написани с такава изящност и поетичност, че не ти се иска да спираш да ги четеш. Иска ти се да ги препрочиташ на глас и да ги разказваш. Иска ти се да си припомняш отново и отново за рицаря Чаелано и неговата смърт, за черния корал, за Мъртво море, за голите охлюви, за Адам и Ева, за Свети Георги и змея, за купола, за Килкис, за менадите и за змийското яйце.

Истории, стари колкото света, но разказани с толкова вълшебство и талант, че преобръщат всички вечни мистерии, за да ги обяснят наново и да те запленят безвъзвратно.

Теофано Калояни е нова златна находка за българския книжен пазар, въпреки че тя отдавна е утвърдена гръцка писателка.

Из „Менадите“

Често пъти са ме питали каква бих искала да бъда, ако не бях аз; и още толкова пъти каква съм искала да стана, когато съм била малка. И аз винаги давах един и същ отговор: дърво.

Исках да стана дълбоко вкоренено в земята дърво, което да не се лашка от място на място, да не вижда невиждани неща и да го населяват птици вместо мисли. А друмниците да си спомнят за него, за да не изгубят пътя, но никога, ама никога, то да не си спомня за пътниците...