Годината е вече 2023 г. В упадъчна Русия мисля вече издадоха всичките шест тома , развитата европейска България заседнахме на първи.
Моята лична борба Кн.1
Автор: Карл Уве Кнаусгор
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Дамян Яков |
| Преводач | Мария Николова |
| Брой страници | 504 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 386 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789545275296 |
| Баркод | 9789545275296 |
| Категории | Биографични и автобиографични романи, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Карл Уве Кнаусгор /р.1968/ е норвежки литературен критик и писател. От 2009 г. до 2011 г. издава шесттомния автобиографичен роман "Моята лична борба", който му носи световна известност и е преведен на 20 езика.
"Моята лична борба" Кн.1 е отличен с редица престижни литературни награди, между които наградата "Браге" за 2009 г., номиниран е за Наградта за литература на Северния съвет за 2009 г. и е посочен като един от най-добрите норвежки романи на десетилетието от читателите на вестник "VG".
... необходими са ми дълги периоди самота и когато не я получавам, както през последните пет години, потиснатостта ми понякога добива почти панически или агресивен характер. И когато по този начин е застрашено онова, което ме е крепяло през целия ми съзнателен живот - амбицията някой ден да напиша нещо изключително, - единствената ми мисъл, която ме гризе като плъх, е, че трябва да намеря начин да се махна. Че времето ми изтича, изчезва като пясък между пръстите ми, докато аз... Търкам пода, пера дрехи, готвя вечеря, мия съдове, пазарувам, играя с децата в парка, прибирам ги вкъщи и ги събличам... слагам ги по леглата, окачвам прането да съхне, сгъвам дрехи и ги прибирам по гардеробите, разтребвам... Това е борба и макар че не е героична е борба срещу по-силен противник...
Никой да не си прави илюзия, че издателството ще се набута да издаде другите томове. Това е пълна глупост.
Прочетох книгата миналата година . Великолепен превод и книга . След толкова години има ли шанс да се появят и останалите книги .
Уникална книга с фантастичен превод. Пробвах първо да я прочета на английски, но не ми се получи. Затова специални благодарности на преводачката. Страхотна работа и дано да преведе и останалите пет тома.
Много очаквания от тази книга, но е малко разочарование... Стилистиката е висока, но този подход "под лупа" на кратко време в размер на 500 страници е само за хора с много свободно време. Оценка 5.00/6.
Хората от издателството и в частност преводачката ни приближават до новата европейска култура, вместо да ни оставят да лапаме мухите и 50 нюанса пембено, а ние пак намираме за какво да се оплакваме - радиото, пък нищо не се случвало, пък не знам си какво.
И аз чакам втората част с нетърпение.
Току-що дочетох книгата - най-добрата литература, която съм чела напоследък!
Мария (надявам се, следите дискусиите тук) - поздравявам Ви за чудесния превод! Има ли изгледи за скорошно издаване на втората част на български език?
Искрено се надявам преводачката да прочете това и да не е напуснала дискусията, защото ми се иска да разбере, че продуктът, който е създала е чудесен, Съгласна съм и с всичко написано от нея по-долу - тази книга е за хора с голяма култура и минали през много литература (не искам да обидя никого, казвам го като факт) - това е текст за хора, които познават изкуството, литературата и темите, които са засегнати. Аз лично се кол***х именно заради приликата с Хитлер в заглавието, но ми стигаше да прочета откъса отзад, за да разбера, че няма общо. И понеже по принцип скандинавската литература е нещо наистина велико се нахвърлих на романа и съм сигурна, че ще го препрочитам. А във връзка с превода - такъв текст, толкова сложен, красиво написан, дълбок и недостъпен за голяма част от хората трябва да бъде чудесно разбран, за да бъде преведен така - затова нека уважим труда й, а това си е доста труд!
Поздравления за всички, които работят за това такива автори и книги да стигат до българския чиатател!
Тази книга, 6 тома, е преведена на 20 езика! Това ми е достатъчно. Ще си я (ги) купя и ще я (ги) прочета.
Книгата ме разочарова.
Не я дочетох.
Мария, наясно съм с порочната практика да се пишат коментари от едно лице под много имена в този сайт и ако бях част от нея, нямаше да се подписвам с пълното си име в качеството си на преводач. Уважавам мнения, изказани от хора, които поне са опитали да прочетат книгата. За всички останали е първият ми коментар, написан с цел да разясни някои неща около романа, а не да обижда безцелно. Противник съм на агресията под всяка форма, особено словесната. С това последно уточнение напускам дискусията и пожелавам приятно четене на всички, каквото и да четете.
Защо се нахвърляте така срещу Петя? И на мен книгата не ми хареса. Майка ми слушала представяне по радиото и ме накара да и я купя. Но нито тя, нито аз, успяхме да я прочетем. Причината не е в многото страници - а в това че тече на тях едно голямо празнодумие. Чете се трудно. Все пак това не е Марсел Пруст и поток на съзнанието. Моля ви - уважавайте мнението на другите. Оставам с впечатлението, че тук под различни имена само преводачката хвали книгата, а останалите не я харесват. Разбирам - положила е някакъв труд, как се е справила - не знам, обаче книгата е нечетима.
Тая книга много ми допадна, но как няма да ми допадне - че те всички скандинавци са много добри писатели, прочетете Линдквист ако не вярвате и вижте какъв драматизъм и дълбочина вкарва в едни елементарни кингови сюжети
Аз пък много харесвам книги, които чета – а не просто прочитам. Този скандинавец дълбае в пещерата на своето подсъзнание, в своите прозрения и утопии, вижда себе си как гледа себе си, търси себе си, за да бъде себе си – такива едни безслучкови нещица, уважаема разочарована колега читател Петя.
Защото според него да пишеш означава да измъкнеш съществуващото от сенките… Не какво се случва там, не какви действия се разиграват там, а онова, което Е ТАМ, само по себе си.
учудват ме отрицателните коментари
първата коментираща чува интервюто и не е впечатлена, но веднага тича да си купи книгата и за един ден си съставя мнение... 500 страници за един ден... окей, сириъсли??
втория пък просто хал хабер си няма за какво става дума, ама и той изказва мнение, хихи
големи спецове се извъдихте, ще ме уморите от смях
хора... или един човек, спрете се, прозрачни сте
или вземете прочетете книгата, или спрете с атаките, простотията и злобата ви лъсва още повече
да, книгата не е лесна за разбиране, но и не е за всеки
особено за вас... или теб.
Щом тая така се обяснява май много е сгазила лука с превода ;) Добре... Няма да я четем тая книга :)
Здравейте, Петя,
позволявам си да Ви отговоря, защото с интерес следя всички читателски мнения за книгата в Мрежата, а и извън нея.
Не приемам квалификацията Ви на романа като „едно ГОЛЯМО нищо”. Върху преводното издание е положен сериозен труд и от моя страна, и от страна на издателството. Качествата на оригиналния роман пък са признати в световен мащаб, което е и главната причина той да бъде избран да стане достояние и на българския читател.
Качествата на превода ми са оценени високо от хора, които се занимават задълбочено с литература и чието мнение уважавам, включително Силвия Чолева. С преводния текст е работено професионално и коректно от страна на издателството. Има интерес към превода на следващите части от романа, което ни дава оснавание да вярваме, че сме постигнали целта си и сме на прав път. Екземпляри от книгата са изпратени и на NORLA, норвежката държавна организация, която субсидира превода, и оценени високо и от тамошните експерти, поради което съм спокойна за качеството на положения труд. Ако Вие имате конкретни забележки по текста, аз и моят редактор с удоволствие ще Ви отговорим.
Личното Ви мнение за романа не се стремя да оспорвам. Ако приемем обаче делението на литературата на „висока” и „ниска”, „Моята борба” на Кнаусгор несъмнено спада в първата графа. Този роман не е предназначен за масовия читател и не е за развлечение.
Този роман е прозорец, през който може да се надникне само ако стъпим върху висока купчина от прочетени книги от световната класика, трудове по изкуствознание и теория на литературата. Борбата тук не е просто „заигравка с Хитлер”, за да печели някой пари от първосигналността на хората. Романът предлага поглед върху смисъла на наглед ежедневни явления и начина, по който те градят живота ни, секунда по секунда. Това е историята на един човек, който се опитва да надскочи битието си. История за стремежа към себеизява в един до болка тривиален свят. Това е борбата. Аз лично откривам и стилови, и смислови прилики с романа „По следите на изгубеното време” на Пруст и „Сам” на Стриндберг.
Ако беше филм, щеше да е филм на София Копола или Вим Вендерс. Вие, Петя, обаче явно сте очаквали филм с Харисън Форд. Случва се понякога човек да се разочарова по този начин. Препоръчвам Ви Ю Несбьо и Карин Фосум, признати норвежки автори на криминални романи. А този роман препоръчвам на хора, които искат да разширят литературната си култура и да се запознаят с автор, който прави сериозна заявка да остане в скандинавското литературно наследство.
С най-добри пожелания,
Мария Николова, преводач
Слушах по радиото за книгата разговор с преводачката.Доста плаха, неубедителна и неуверена беше.Но Силвия Чолева е интелигентен водещ.Стана ми интересно от някои факти и заигравката с Хитлер.ОБАЧЕ:купих си книгата и мога да кажа:едно ГОЛЯМО нищо.Много скучна,чете се трудно,не се случва нищо- и не знам каква е причината:дали е зле написана или лошо преведена..............
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Моята лична борба” е книга, която разкрива живота в Норвегия. Тя показва специфики на скандинавското общество от близкото минало и настоящето.
Който е мислил или е слушал за особения статут на тази държава все още извън ЕС, ще може в известен смисъл да види основата на едно поведение в географски, културен и друг контекст. От друга страна, подходът на Карл Уве е доста личен.
Разказващият си припомня, бихме казали връща като на филмова лента, донякъде носталгично, в голяма степен конфесионално, своето детство. Това хронологично и изключително подробно проследяване се засича с присъствието на реалната позиция на писателя в книгата. Така скъсяването на дистанцията между минало и настояще помага по-добре да почустваме самия човек.
На теория всеки би могъл да припознае себе си по този начин, но интимно, художествено и философско трудно могат да бъдат съчетани така естествено.
Това е големият плюс в полза на четенето на тази книга.
В нейната втора част читателят се доближава повече до нуждата да се пише за бащата, за модернизъм, за душата и формата в изкуството. Последното отново е сякаш в общата рамка на живота и смъртта в семейството, през призмата на времето. Тук по-силно се откроява силата на конкретно съвременното, може би защото авторът отчасти е преодолял една зависимост от спомените.
Чавдар Димитров, Хеликон София - Стамболийски
