Какво можеш да сториш при гледката на единствената любов?
Дивиш се и най-вече се дразниш. Дразниш се от хармонията, и се дразниш от смешните и нелепи дреболии в хармонията: от всички онези сладникави "скъпи" и "скъпа", неразделна част от всяко изречение; от двата - и нищо повече от тези два шезлонга в градината; от изоставянето на автономията: "НА НАС този филм никак не ни хареса".
Но съществуват и други, доста по-сурови и жестоки разновидности на раздразнението, а именно раздразнението, че не успяваш да подражаваш. /Ерик Орсена/