Две истории - едната истинска и изключително тъжна, другата измислена и не по-малко тъжна. Преплетени умело и разказани толкова трогателно.
Как смъртта на една жена се превръща в мотив за началото на различен живот за друга. За трудния избор да поемеш пътя на знанието и свободния живот, по време , когато това е било почти невъзможно,особено за жена.
И извода в книгата , написан с думи , които хем ме разсмяха,хем натъжиха:
"Уийвър все казваше,че свободата е като пенкилер.Винаги обещава повече,отколкото предлага."
Никога не съм чела с такова удоволствие , описанията и безкрайните детайли за едно или друго нещо.
Невероятен разказвач се оказа авторката. Не й липсва и чувство за хумор.
"Това,че котката е родила малките в печката, не ги прави курабийки."
И няколко извадени ценни мисли:
" Гордостта предшества падението".
"Старите хора все се оплакват,че зрението им отслабва,но на мен ми се струва , че с възрастта започваш да виждаш по-добре.

