На 21 декември 1994 г. триста носталгично настроени граждани се събраха на площада в Москва, за да отбележат 115-ия рожден ден на Сталин. Те размахваха портрета му и плакати с надписи: «Долу лапите от Чечня!», забравяйки, че през февруари 1944 г. идолът им депортира в Казахстан всички чеченци, обвинени в колективно предателство. Този проблем с паметта е само най-грубият от всички проблеми, заплашващи всеки, който сериозно би се захванал да направи равносметка на Сталин и сталинизма. Разпадането на СССР открехна архивите, даде думата на свидетели, оцелели, жертви, бивши величия и пенсионирани палачи. То породи и безброй съмнителни, баснословни, фантастични, лъжовни или налудничави разкрития, от които се ползва главно Сталин. В купищата документи, които имаме на разположение от 1988 г. насам и които макар и частични, обогатяват или обновяват познаването
на историята на СССР и на Сталин, трябва да се отдели вярното от невярното, сензационното от автентичното разкритие. Ироничният скептицизъм на онези, които промърморват: «От това не научаваме нищо» е отражение само
на един безпомощен догматизъм.