Велико българско достояние е скромният йеромонах Паисий Хилендарски.
Някога Аспарух, търсейки сигурност и бъдеще за племето си, застрашено от пороищата азиатски орди, преминава Дунава и с меча, но и с благодатната мощ на донесената индо-иранска култура завладявяа плодната и красна земя между Великата река и могъщия Балкан. Неовите приемници я разширяват до тните морета - Черното, Бялото и Синьото.
Князът-кръстител Борис въвежда българите в светлозарната вселена на християнството, а за да ги избави от коварната византийщина, приема Кирило-Методиевите ученици и с тях създава най-богатата за времето си книжнина на говоримия народен език, превръща държавата си в царство на духа, в опора и спасение и за славянските народи.
И ето го третият чудотворец в тъй изменчивата ни история. Когато народът ни е поразен жестоко, заробен политически, икономически и духовно, останал без памет за миналото си и никакви надежди за бъдещето, малко преди да угасне и сетния зрак пред взора му, чернокапецът Паисий с неголямата си, но пламенна "книжица" го възкресява за нов и честит живот. Извършва не библейско, а истинско земно, нашенско чудо.
Днес народът ни отново е сринат на европейското дъно: най-бедните сме, най-болните, най-отчаяните и неудържимо чезнещите. Как насъщно ни е нужен нов национален обнадеждител, един-единствен, ама като Паисий!...
В сборника е сатравен опит да се осъвремени нравственият облик нае първия ни възрожденец, неувяхващото и продължаващо въздействие на великото му дело и в нашите дни; събрано и коментирано е написаното и установеното до сега за село Кралев дол, Пернишко, като негово родно място. На измамата за Банско, която беше наложена по партиен диктат и пакостно поддържана десетилетия в нашата историография, е време да се сложи край. Големият двоен Паисиев юбилей ни дава не само моралното право, но и задължението да го сторим.