Книгата е посветена на един странен за българския образователен контекст опит - този на литературното писане в средното училище. Търсейки отговори на въпроса защо по традиция и за разлика от обучението по другите изкуства, ученето на литература у нас се осъществява най-вече като преподаване на знания за литературрата, а не и като опит за нейното правене, изследването разкрива идеологическите и политическите предпоставки за изключването на практическото обучение по литература и обосновава възможността литературното образование да се сдобие със своето "поетическо измерение". Предложеният дизайн на обучение в литературното писане е инспириран от разнородните полета на конструктивистката теория и практика, интертекстуалната и генетичната критика, психолингвистиката и ателиетата по писане и е мотивиран от ситуирането в центъра на педагогическото взаимодействие на ученика с неговия сингуларен и хетерогенен езиков, психоафективен и социокултурен опит.
Наталия Христова - Пеева е главен асистент в Катедрата по методика при Факултета по славянски филологии на Софийски университет "Св. Климент Охридски".