Това заглавие е малко подвеждащо или по-скоро насочва към едно чисто символно възприемане на въпросната жена от страна на един млад мъж, който не е без опит сред нежния пол. Неусетно този мъж навлиза в едно мистифицирано самоотнасяне към жена, която е загадка, доколкото по никакъв начин не може да бъде подценявана.
Не само това е необикновено за сюжета, който се развива на фона на викторианска Англия. Джон Фаулз постоянно смесва епохите – посочената и тази от времето на писането на романа. Писателят нарушава херметичността на пространството на романа като въвежда себе си, като пишещ, разсъждаващ и споделящ случващото се с читатели, които са читатели от втора степен.
Много са възможностите за разбиране пред самия мъжки персонаж, който преживява нещо като спускане от порядките и условностите на втората половина на XIX-ти век към нещо убягващо, от тогавашното разбиране за брака и съсловията към невъзможността самия живот да бъде предпоставян в символни рамки. Иглежда Фаулз се стреми към представянето на една трудно осъществима двойка, в която героинята извежда фабулата на този роман до модерното разбиране за въпросите пред един роман от втората половина на XX-ти век. Вероятно умишлено, женският образ често е далече от едно демистифициране. Самият Фаулз се движи като невестулка из сложното културно пространство на своята книга. Многобройните отклонения в описания, научни препратки или насочващи цитати в началото на всяка глава сякаш затварят възможностите за лесно, еднопосочно излизане от това произведение. Бихме могли да кажем, че са нещо като воал около романтичното начало тук. Може би самото ограничаване или проследяване на последното е по-скоро едностранно, или поне принадлежи на мъжкото изживяване на „историята”. В този смисъл пътят на героите е от романтизъм към екзистенциализъм - постоянно избиране.
Освен с тези особеностти, „Момичето на френския лейтенант” поразява и като почит към традицията. Вероятно за по-добро обговаряне на женския персонаж би помогнало разбиране за въпросите, които стоят пред жените-писателки от това време. В самото изложение, както и в много характери от втори ред, се отразяват английските корени на жанра, пред който Фаулз прави своеобразен реверанс.
Написан през 1969 г. – време афектирано от Удсток, възторгнато от Армстронг на Луната, посърнало след Пражката пролет от 68-ма.
А Джон Фаулз ни връща във викторианска Англия.
У нас текстът минава мембраната на социалистическия реализъм през 1984г, под заглавие натоварено с морална оценка – “Грешницата от Лайм Риджис”. Новото му издание – “Момичето на френския лейтенат” по-точно запазва емоция с оригинала.
Определят го като исторически, заради сърцатите лирични отклонения, свалящи от пиедестала аристокрацията на ХІХ век. Главният герой Чарлз (намигване към Дарвин) въплъщава типичен за Острова манталитет – да безделничи естетски в собствената си крепост.
Най-силно се запечатва женският образ, Сара – пробила нравите със интелект, гарниран с фатален чар. Заради нея ситуират романа като любовен. Авторът я разиграва в най-емоционални етюди – на ръба на някоя скала , в самотна хотелска стая, или в студена викторианска къща. Пространството се концентрира около демоничната й сила – изкусителна, недостъпна и плашеща. Винаги в своята слабост тя се самоунищожава , но израства пак на друго ниво. В съзнанието тлее думата “жертва”.
Също като библейската Сара, като всеки мит достоен за грях, и тази се изплъзва през цялото време. Поведението й докрай си остава загадка. Обвита с противоречив воал от догми и порицания, епохата на кралица Виктория наднича зловещо от нейните маски.
Бракът, църквата и науката – институции печално отъждествени от автора, се огъват в представите под напора на страстта.
Но каква История ще позволи да бъде склонена от една Сара? Кой текст, чий живот биха замрели в своята изначалност заради жена? И изкуплението на благородника, и подлостта на слугата му, меркантилността на свещеника, нравоученията на доктора, въобще ревността на тълпата – са жестове обсебени от времето. Не имагинерен френски лейтенант, а самият морал е прелъстител на нещо ново, което ври и чака да изригне.
Джон Фаулз пише с превъзходство от името на бъдеще, експериментира с героите си непрекъснато и завърта рисковани ходове, подтиква сюжета към динамика, която го прави модерен за читатели, несвикнали с викторианската тежест. В този смисъл той е създал възможно най-доброто комерсиално четиво.