| Издател | Стигмати |
| Преводач | Добромир Григоров |
| Брой страници | 176 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 179 грама |
| Размери | 12x19 |
| ISBN | 9789543361335 |
| Баркод | 9789543361335 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Михал Айваз /1949/ дебютира като поет, автор е на разкази, новели и есета. Първият му роман е "Другтият град" /1993, 2005/, следват още "Златната възраст" /2001/, "Празните улици" /2004/ и "Пътуване на юг" /2008/. Освен художестевни текстове пише философски трудове.
Теоретичното мислене ни носи, както казва славният стих на Вергилий, щастието от познаването на причините за нещата. Писането на романи носи щастие с това, че участваме в раждането на реалността, която не е съществувала преди това и има някакъв смисъл, който ние самите не разбираме много добре. Двата типа щастие всъщност са твърде странни и вероятно необясними в същността си, защото ни носят нещо съвсем ненужно. И двата типа щастие имат практическа употреба, някои дори забогатяват от тях, но сами по себе си те за нищо не стават - и въпреки това има много хора, за които това е най-важното нещо на света и се вкопчват в него като наркомана за дрогата си..." /Михал Айваз/
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Другият град“ е друга книга. Такава, каквато едва ли може да напомни за нещо друго. Тя е уникална по своя изказ и набор от думи.
„Другият град“ е друго пространство, друга вселена, която е колкото близка, толкова и далечна от реалността. Тук границите се счупват, за да изтече между тях всяка възможност за връщане към статичното, познатото, тривиалното, скучното, възможното, обикновеното...
Безграничното въображение на Михал Айваз нанизва думи и изгражда свят на невъзможен град. Да си представиш, да създадеш и да отидеш отвъд – това е смисълът. Да излезеш извън рамките на това, което срещаш всеки ден и го приемаш за даденост, да се запиташ дали може да бъде различно...
Да искаш да отидеш отвъд бариерите на приетото, на навика, на установеното, на узаконеното.
Приемането като финал... Край на старото; начало на ново, течащо, горящо, невъзможно, но осъществимо, ако го прибереш в копнежа на сърцето си. Само тогава можеш да станеш жител на Другия град – но дали той ще е центърът или не, няма значение, защото пътят никога не свършва. Зад всеки град се крие нов, за да превърне всичко останало в периферия. Като живота, който е неспирен поток на възобновяващо се дихание...
Приятно четене!
„Пред мен се разтвори гледка, от която цял живот искат да ни предпазват, отричат ни правото на загуба и правото на изгнание, правото да се загубим и да се лутаме покрай стената, да бъдем изгнаници в света на кътчетата, в тъмните дворове на битието. Колко са досадни, все искат да ни внушат натрапчиво спасение и родина, искат да ни отнемат сияещата страна на чужбината, където от освободените неща струи великолепна студена светлина, от радостите на самотата в нощните равнини над искрящите градове, от красивите бавни танци на чудовищата по изоставено шосе, от омайното чезнен е в дълбината на тъмните стаи, под студените огледала, където трептят светлините на далечни лампи като болезнени съзвездия от лентата на зодиака, който се гъне през вътрешността на сградите.“ – Из „Другият град“ – Михал Айваз
Любина Йорданова, Хеликон Русе