| Издател | Еднорог |
| Преводач | Гюлчин Чешмеджиева |
| Брой страници | 504 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 461 грама |
| Размери | 14.5x22 |
| ISBN | 9789543651108 |
| Баркод | 9789543651108 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Марио Леви, един от най-забележителните съвременни писатели на Турция, е роден през 1957 година в Истанбул. Завършва френска филология в Истанбулския университет. Работил е като учител по френски, журналист, радиоводещ. Съчетава писателската си дейност с преподаване в университета “Йедитепе” в Истанбул.
Исак, преуспяващ истанбулски търговец, събира най-близките си приятели от ученическите години след трийсетгодишна раздяла. На прага на нов век, в многовековния град, подслонил хора от различни религии и култури, седмината приятели правят равносметка на изминатия път. Поводът да се съберат отново е една пиеса, която са написали и изпълнили по случай завършването на гимназия. Сега седмината приятели, изиграли много роли на сцената на живота, ще възкресят старата пиеса в търсене на изгубеното време. Различни съдби, истории, раздели и срещи, любов и мъка се преплитат в една пъстра и красива картина на живота край Босфора. Турци, евреи, гърци споделят тук радост и несрета.
Трийсет години делят седмината приятели от възторга и идеалите на младостта. Кой се е подчинил на системата и кой е съхранил вътрешния си огън, чия любов ще възкръсне при тази нова, съдбоносна среща? Героите на старата пиеса тръгват по пътя на една нова история...
“Очарователен, едновременно меланхоличен и мъдър размисъл за човешките лутания по пътищата на живота и за невероятната способност на човека да утвърждава идеала за красота въпреки трудностите, с които се сблъсква... Марио Леви доказва категорично, че е един от най-значимите автори на еврейската диаспора”.
Юдише Цайтунг
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Стилът на „Къде бяхте, когато падна мрак?” е близък до класическата традиция. Постоянно, плавно и циклично разгъване на повествованието. Архитектониката и абстракцията едва ли са основната цел на Марио Леви. От друга страна, разказвачът на тази стремяща се да обхване всичко история отправя множество въпроси към миналото с очите на съвременността, или по обратния път – от спомена към истината за настоящето. Сюжетът, като нова среща за възкресяване на някога общи съдби, увлича и съответства на подобни питания, предприети от героите в личен план в настоящето. По този начин „Къде бяхте, когато падна мрак?” разчита на сродни души. Последното изречение от романа, „Сега вече никога няма да кажа, че същинската действителност си крие в мечтите ни...”, остава реплика към границите, поезията и преклонението пред Истанбул. В този смисъл, трябва да говорим най-вече за въздействието и ефекта от пълното изчитане на този текст.
Чавдар Димитров, Хеликон София-Стамболийски