В навечерието на османското завоевание Югоизточна Европа е просто сянка на някогашното си величие - мозайка от незначителни държавици, владени единствено чрез интриги, алчност и предателства. В този момент на политическата сцена се появява една фамилия, призвана да напише последните славни страници от историята на този отиващ си свят. Бързият възход, триумфът и последвалото още по-бързо сгромолясване на Дома на Срацимировци приличат на алегория на прословутата прекъснатост в българското историческо развитие, на неестествеността и парадоксалността на българската съдба, в която се редуват кратки периоди на величие с дълги епохи на мрак. Именно този разказ за власт и амбиции, любов и омраза, възход и падения ни предлага Петър Николов-Зиков, проследявайки историята от самото зараждане на династията чак до нейния мъчителен край. И дори отвъд него, когато споменът за отминалото величие остава ярък в умовете и ърцата на следващите поколения, заедно с вярата, че и след най-тъмната нощ отново идва ден.