Историята на еврейския етнос и неговата материална култура са неотделими от историята и културата на България. Независимо от редицата съвестно извършени отделни студии, последната дума по отношение на предпоставките за възникването на съответните местни еврейски общности и особено техните синагоги, явяващи се "сърца" на тези общности и едновременно техни най-видни артистични творения в дългата епоха на изгнаничеството, досега не беше казана или написана. Със своята многостранност настоящата монография е "обречена" да стане основа за следващи национални и наднационални изследвания в областта на историята, етнографията, изкуствоведението и сродните им сфери. В добавка към горното, материалът е изключително интересен и за любознателните читатели, тъй като обхваща един голям период от близо деветнадесет столетия от живота на тези пълни с история земи.