Наистина една прекрасна книга...
Всичко, което наистина трябва да знам, съм научил в детската градина
Автор: Робърт Фулам
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Прозорец |
| Преводач | Магдалена Куцарова-Леви |
| Брой страници | 142 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 122 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789547337343 |
| Баркод | 9789547337343 |
| Категории | Самопознание и самопомощ, Приложна психология, Книги |
Всеки ден, всеки миг от живота е изпълнен с особен смисъл и носи удовлетворение, когато е изживян пълноценно, когато нищо не е пропуснато и не е оставено да се изплъзне незабелязано. Щастието е изкуство. Умението да се живее - също е изкуство - изкуството да бъдеш благодарен за всичко, което ти се случва.
"Книгите на Робърт Фулам са събитие в моя живот - помагат ми да се чувствам добре, дават ми жизнени сили и ме изпълват с позитивни очаквания." /Шърли Маклейн/
"От тези текстове струи хармония, която ви изпълва с благодарност и воля за живот." /Ню Йорк Таймс/
прочетете я, купете си я, прекрасна е
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Всичко, което наистина трябва да знам, съм научил в детската градина“ - за мен тази фраза не важи, защото хич не обичах детската градина и не я посещавах много. Но пък ми хареса идеята, че това, което наистина трябва да ни води напред в живота, научаваме още в ранна детска възраст, друг е въпросът, че много забравяме, все по-маловажни неща си проправят място в ума ни и изтласкват простичките правила на дъното.
След встъпителните думи на автора следват 55 кратки истории от живота, които нямат за цел да ни поучават, а да ни направят свидетели на гледната точка на един обикновен човек. Някои ще ви трогнат, някои ще ви разсмеят, за други ще се чудите защо изобщо са написани. За мен важното е, че са истински, писани са в продължение на години като кратки текстове, отразяващи мислите на един човек, без намерението да бъдат издадени, но ето, че са видели бял свят и са прочетени от милиони хора.
Станислава Чалъкова, Хеликон Велико Търново
