Този малък сборник разкази интереса ми към един различен, открояващ се от другите човек. Да вникна в характера му и житейския му път, да се опитам да повдигна леко маската и да усетя онова, което той умишлено крие. Разказите съвсем не са равностойни нито по сюжет, нито по качество - от ужаса на едно дете откомунистическия произвол през историите за младежки лудории до пастелните тонове на преживяванията на Юндола и изпълнените с нежност разкази за времето, прекарано с обикновените банскалии - това са истории, повече или по-малко вълнуващи. И докато "Последният полет на Кондора" и "Среднощен разговор" са изпълнени с мъка обвинения за несправедливостите на живота, за пропиляното бъдеще на България, то "Тревненският чертог" е един отчаян опит да се открият кълновете на оптимизъм в нашето болно общество.
Н.В.Първият читател