“Камино де Сантяго” не е случайно явление. Книгата надхвърля може би и замисъла на автора си. На българската публика отдавна й трябваше нещо като тази книга. И то не заради прекрасните, задълбочени коментари, описания на автора ( история, архитектура, фолклор, природа). Философията на поклонничеството, прозираща от книгата, идва тъкмо навреме за българския читател, защото: първо- той се намира в духовен вакуум, второ- с тази книга авторът приобщава нас не само към християнския, но към необятния духовен свят на човечеството. В „Камино де Сантяго” се срещат миналото с настоящето, но адресацията на написаното е към бъдещето. Пресечните точки на темпоралните измерения носят внушения, които могат да се осмислят от високоинелигентна аудитория. Пътят е не само философия ,събираща в едно минало,настояще и бъдеще. Камино де Сантяго е ПЪТЯТ КЪМ БОГ, но и ПЪТ КЪМ СЕБЕ СИ. Авторът пестеливо споделя своите вълнения по ПЪТЯ, но и малкото, отронено от душата му, интригува чисто по човешки, излъчва съкровеното, което е достойнство,както на книгата, така и на нейния създател. И най-вече „Камино де Сантяго” има силата да обединява, да сприятелява читателите си. Те вървят с тази книга мислено по КАМИНО ДЕ САНТЯГО, както всички онези поклонници през вековете и осмислят себе си като част от добрата част на човечеството,която знае какво иска и как да го постигне. В този смисъл точното определение за книгата на Родислав Стефанов е „ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ДУШАТА”.

