Дълго не исках да публикувам тази книга, защото осъзнах безсмислието й. Преди си мислех, че с моите памфлети, есета, притчи и прочие мога да помогна на мъжете, които ръководят държавата, мога да ги предпазя от погрешни стъпки, мога поне да ядоам някого и той като се стресне, ще се огледа, викам си, и сам ще налучка правия път; не чаках благодарности, знаех, че ме намразват - нека, казвах си, нали е за добро...
Уви, какви илюзии! Вече никой не се ядосва, никой не се обижда, никой не слуша, никой не ти отговаря. Известно е адаптирането на вирусите - те започват да се хранят с лекарствата, предназначени да ги убиват. Държавниците ни развиха този вирусен синдром - и си казвам: а защо да ги храня?
И ако ве пак реших да издам тази книжка - нека тя бъде малко паметниче на нашето глухонямо време.
Авторът