Донякъде съм съгласен; за подобна книга може да се направи нещо далеч по-добро, но и това не е чак толкова зле. Така или иначе, бих препоръчал книгата заради съдържанието (преди всичко).
От Александрия до Интернет. Да преоткриваш знанието
Автор: Иън Макнийли; Лиза Улвъртън
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Изток-Запад |
| Преводач | Юлиян Антонов |
| Брой страници | 298 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 383 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9786191520015 |
| Баркод | 9786191520015 |
| Категории | Научно-популярни издания, Природни и точни науки, Книги |
Живеем в един от циклично повтарящите се периоди в световната история, когато настъпващите все по-мащабни промени в икономиката, културата и технологията повдигат и щекотливи въпроси за производството, опазването и предаването на знанието. Как да се адаптираме към променящите се условия, за да сме сигурни, че ще се възпроизведем като култура? Какви нови институции са ни нужни, за да организират и предават знанието в неговата цялост? Анахронизъм ли са конвенционалните библиотеки? Как да се промени традиционният университет? Все така ли ще живеем с очакването, че научният прогрес ще подобри нашия живот? С какво електронните мидии допринасят за производството на знание и неговото разпредделение в слово и образ.
В тази книга задаваме и още един въпрос: каква светлина може да хвърли историята върху тези проблеми? Но вместо да се притесняваме къде би ни отвело знанието в бъдещето, ние искаме да припомним драмата и динамиката, съпътствали неговото търсене в миналото. Искаме да покажем колко различен, вълнуващ, а нерядко и опасен е бил интелектуалният живот за хората, сблъсквали се с подобни предизвикателства преди стотици и дори хиляди години. Над всичко, което са научавали, е тегнела угрозата да бъде изгубено и забравено, било поради неприязънта на тези, които са се бояли до смърт от новите идеи, било поради чистото нехайство /чийто ефект е и по-коварен/ на други, на които пък не им се е занимавало с опазването на колективната цивилизационна памет.
Не знам, Жеков, и "на живо" съм я гледал и пак ми изглежда ужасна. Просто няма художествена стойност - със или без частичен лак. Най-малкото, което прави впечатление: италик в заглавие, 4 шрифта на първа корица...
Като разгледаш корицата "на живо", тя всъщност съвсем не е лоша (за това допринася и частичният лак), но по-важното е, че самата книга е страхотна, независимо от външния й вид.
резюмето изглежда интересно, но корицата е покъртителна, просто ужасно безвкусна.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Ние, страстните читатели, обожаваме книги за книги - "История на четенето" на Алберто Мангел, "Професия читател" на Бернар Пиво, “Къщата от хартия” на Карлос Мария Домингес, “Като роман” на Даниел Пенак, та дори и “Сянката на вятъра” на Карлос Руис Сафон.
Е, тази книга е книга не само за книгите, а за знанието и как е било съхранявано изобщо през вековете, за да стане основа на цялата цивилизация.
Сред страниците има огромно количество факти, имена, дати и информация, плашещо сбрана зад едва 300 страници, което прави четенето доста тежко във втората половина на книгата, когато се навлиза в по-нови времена. На мен лично ми бяха интересни детайлите, чудатите истории, премълчаваните събития и всякакви неща, които излизат извън личните ми знания.
Аз лично харесах, че книгата не е коленопреклонна, не е пълна с нездраво преклонение пред древните, характерно за религиозните писания. Напротив – двамата автори обследват из основи как се зараждат институциите на знанието в едно общество, много различно от нашето.
Макнийли и Улвъртън определено не са типични “коне с капаци” и често правят обширни паралели с другите цивилизации като Китай и Индия, които към онзи момент са доста по-напред от европейската.
Такива книги просто ме смазват с размаха си, с обхвата. Изпитват страхотен трепет пред подобни трудове, които показват цялото величие на знанието, на науката, на подхода към обясняване на света. По подобен начин “изживях”, не просто прочетох “Най-великото шоу на Земята” на Ричард Докинс. Систематизацията на знанието може да бъде оценена дори и само по тази малка книга, която зад пренебрежимо количество страници е сбрала хилядолетия човешко развитие, хората, които с цената на живота си са опазвали знанието, противопоставяли са се на мракобесници и чудовища, които са посягали на на него.
Препоръчвам изрично за запалени библиофили – да, това не е книга само за книгите, но е много, много повече.
Христо Блажев, www.knigolandia.info, приятел на Хеликон Витоша
