Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Няма по-актуална книга от тази в момента. В своята същност тя е яростно отрицание на АСТА, на цялата идиотска мания за контрол, за налагане на граници пред идеите, пред творчеството, да се ограничи и печели от всичко, всичко, което е възможно, че и невъзможно.

Ако трябва да отделя една-единствена максима за тезата на тази книга, тя е, че ние често имаме по-голяма полза да свързваме идеи, отколкото да ги защитаваме единично. Както в свободния пазар,  аргументът за ограничаването на потока на иновациите отдавна е срещнал отпора на апела нещата да бъдат оставени на „естествения“ си ход. Но истината е, че когато човек се вгледа в иновациите в природата и в културата, средата, издигнала стени около добрата идея, не е толкова иновативна в дългосрочен план, колкото средата с отворен край. Добрите идеи може да не искат свобода, но те искат да се свързват, да се сливат, да се прегрупират. Те искат да се преоткриват чрез прекосяването на конвенционалните граници. Искат да се допълват взаимно, точно както искат и да се състезават помежду си.

 Добрите идеи се раждат от свободното им смесване и всеки творец стъпва на предходните, че и на своите съвременници, които го вдъхновяват във всяка една област. Изобретенията не се дължат на алчността и желанието за печалба на изобретателите, творбите също – изключая безбройните пълчища писачи и всякаква подобна бездарна паплач. Патентите и законите за авторско право не генерират иновации – те ги ограничават. Стивън Джонсън е изследвал пространно откритията и доказателствата са еднозначни – най-важните иновации се правят от мрежи от хора, не от единични гении, а секторът с некомерсиални открития далеч надминава тези с комерсиална цел. Изключения има, разбира се, но доводите са еднозначни.

Кои са креативните обстановки според Джонсън?

Той тръгва от великия Дарвин и неговите изследвания на коралови рифове, които довеждат до едно от най-важните интелектуални постижения на всички времена – Теорията за еволюцията, която системно и безусловно бе доказана от неговите следовници, въпреки отчаяното джафкане на креационистиките проповедници на мракобесието. 

Какво са добрите идеи всъщност и как се създават?

Те са неизбежно ограничени от съставните части и уменията, които ги заобикалят. Ние притежаваме естествената склонност романтично да величаем големите, напълно различни от всички досегашни иновации, да си представяме как значимите идеи излизат извън пределите на заобикалящата ги среда, как нечий даровит ум успява някак да се извиси над отломките на овехтелите стари идеи и закостенели традиции. Но идеите са дело на „направи си сам“; те са построени от тези отломки. Ние вземаме идеите, които сме наследили или на които сме попаднали, и ги обединяваме и сглобяваме в някаква нова форма. Ще ни се да мислим, че идеите ни са като тези скъпи и лъскави кувьози за 40 000 долара, но в действителност те са просто сбор от резервни части, въргалящи се из гаража.

Примерът е прост – кувьоз, изработен само от автомобилни части, предназначен за Третия свят, където може да няма ток или техници, но колите са поддържани в изправност десетки години от самоуки механици.

Разбира се, има идеи, които изпреварват времето си, като аналитичната машина на Бабидж или скиците на Леонардо да Винчи.
Просто не мога да сбера цялата книга в едно ревю, имам още десетина страници със записки, но няма да ви досаждам. Тя е ценна и вдъхновяваща, рационална и разумна, ясна и дълбока в едно. Тази и “Черният лебед” на Талеб са двете книги, които най-много са повлияли на мисленето ми за креативността и разбирането за света.