Според Мария Павлова има жива, магическа сила, отворена за общуване с всеки, който я потърси. Но тя действа по-силно, ако не шумиш много с личния си живот. Затова авторката е изключително пестелива в подробностите за себе си и казва само, че границите в книгата между изживяно и измислено са много тъжни. Тя смята, че когато се описва разширената реалност, писателят трябва да е като ония лекари, които са създавали лекарства, пробвайки ги първо върху себе си. Невъзможно е да напишеш например "наръчник на вещицата" по друг начин. Но каквото и да те е отвело в света на магията, той завинаги става част от живота ти.
В объркания и безличен живот на Зара внезапно се появява Марта, древна вещица, и й дава от силата си. С напътствията на учителката си младата жена постига много, но в един момент се изправя пред избора или да загуби магическите си способности, или да причини смъртта на скъп за нея мъж. В крайна сметка го спасява, превръщайки се отново в обикновена жена, като изгубва и любовта му.
Зара продължава духовното си пътуване съвсем сама. Стъпка по стъпка, придвижвайки се сякаш в най-черния мрак, тя най-сетне успява да види хората и Вселената от невероятен и неочакван ъгъл. Това й помага да разбере как да се измъкне от собствените си ограничения и какво всъщност е любовта.