Книгата е интерена и стилът ? е лек, ненатрапчив, разбираем. Не разбирам защо читателите са ? поставили такъв нисък рейтинг. Идеално четиво за всеки, който иска да се запознае основно със Северна Корея отвътре.
Химн на смъртта. Истинският живот в Северна Корея
Автор: Барбара Демик
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Прозорец |
| Брой страници | 368 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 292 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789547337268 |
| Баркод | 9789547337268 |
| Категории | История на отделните държави и страни, Обща световна история. Справочници, История, Книги |
Северна Корея е една от най-репресивните и затворени държави в света. Шпионирането се насърчава, медиите се контролират от правителството. През 90-те години настъпва време на глад. Милиони хора умират, но режимът оцелява. В резултат на продължителни интервюта, проведени с бегълци, Барбара Демик създава първия портрет на живота в тази необикновена страна, преплитайки историите на шестима обикновени граждани в завладяващ и жив разказ за нещастията и оцеляването в земята на "нашия любим ръководител". Барбара Демик успява да предаде не само ужаса, непрестанния контрол, репресиите, икономическия срив и глада, но и механизма на режима, отговорен за тях.
Господин Чулев, не мога да повярвам на егоцентричният ви нарцисизъм. Да сравнявате България, която малко или много има своите свободи със Северна Кореа и да твърдите, че тук е по-лошо? Това е не само егоцентрично, но и показва липса на най-прост интелект. Моля, прочетете книгата и ще си говорим, защото няма да е лошо да избиете нарцисизма от себе си.
Смъртта на Ким Чен Ир и телевизионните кадри, показващи една роботизирана нация, ме провокираха да прочета книгата. Останах потресена от прочетеното и по - конкретно от проблема с глада и тоталната липса на индивидуализъм. Написаното ми се стори обективно и реалистично изложено и всъщност това най - много ме изплаши... Недопустимо е в 21 век да има подобен режим и умиращи от глад хора!
Книгата е изключително интересна и много добре написана. Усеща се всеотдайността на авторката към съдбата на севернокорейците. Струва си да се прочете не само като свидетелство за живота на един конкретен народ, но и като психологическа творба - показва как действа режимът върху съзнанието на хората и коя е превратната точка, която отключва съзнанието им към свободното мислене.
"Шпионирането се насърчава, медиите се контролират от правителството. "
Е тук не е ли така? Тази да дойде малко в България да види за какво става въпрос!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Деветдесетте години на XX век. Северна Корея. Добре дошли в перфектното комунистическо общество! Където всеки следи всеки, където хората умират от глад, лъгани, че хранят закъсалия южнокорейски народ. Една строга обществена система, подредена в 21 степени, в зависимост от произхода и лоялността към Партията и Великия вожд. Една безумна пропаганда, невероятни лъжи, които хората приемат за чиста монета, нямайки достъп до външния свят. За да отидеш да посетиш роднини в друг град, ти трябва разрешително, за да си купиш телевизор, ти трябва разрешително, за да учиш във висше училище, трябва да си от „добро семейство“, няма значение, че си добър ученик.
Четейки „Химн на смъртта“ изпитвах истинска неприязън към Великия вожд, сина му и цялата комунистическа машина, която държи в неведение един народ, учи го на омраза към всички други, заблуждава го, убива го бавно ...
Да, днес нещата лека-полека се променят, хората не умират от глад, дори имат телефони (международните разговори са забранени), компютри (страната има вътрешна интранет мрежа), живеят почти като нормални хора. Но пропагандната машина продължава да се върти, да промива мозъците на милиони севернокорейци и да сее ненавист към южнокорейците.
Тази книга не е просто хроника. Четейки, аз не мога да остана безпристрастна, защото това се случва в края на миналия век, а и началото на сегашния и целият свят не може да направи нищо, заради ядрената програма на Северна Корея.
Или ? ...
А народът страда.... и четейки за децата, умиращи от глад и болести, докато другарят Ким Чен Ир най-вероятно е ядял черен хайвер и е пиел марков вносен алкохол, ми се догади.
Станислава Чалъкова, Хеликон Велико Търново
Четейки тази книга, човек губи представа дали това е художествено произведение от типа на така популярните антиутопии, или пък наистина е документален текст. За пореден път се учудваме до къде може да стигне човешкото послушание и вяра в системата и колко нелогично е съзнанието ни, когато искаме и ни налагат да вярваме.
Книга за обществото, в което живяхме до скоро. Близка и позната действителност!
Красимир Червенков, Хеликон Пловдив
„Химн на смъртта“ от издателска къща „Прозорец“ е написана от американската журналистка Барбара Демик. В книгата си тя се опитва да разкаже и пресъздаде истинския живот в Северна Корея, създавайки образ на тази държава и хората в нея, които сякаш са останали назад във времето. В изданието са представени историите на шестима обикновени граждани, техните нещастия и оцеляването им в името „на любимия ръководител“.
Барбара Демик разтърсва обществото с книгата си, като успява да разкрие ужаса от непрекъснатия контрол, глада, живота в страх и режим, който тотално обезличава и изтисква обикновения човек.
Теодора Накова, Хеликон Пловдив
Книгата е класическа за утвърданета поредица “Хроника” на издателство “Прозорец”. Не е и първата по темата.
Какво знаете за историята на Корейския полуостров? А за Северна Корея? За комунистическата диктатура? Пхенян, Ким Ир Сен, Ким Чен Ир, хората ядат трева, умират от глад ?
Това са безспорни факти, та чак са се превърнали в клишета.
А знаете ли друг град в Северна Корея, освен столицата? .Знаете ли ,че 10 % от населението на комунистическата държава е умряло от глад през 90 –те години на ХХ век, а обстановката се нормализира благодарение на това, че остава повече храна за останалите живи.
Това е книга отвъд клишетата. Базирана е на документални разкази на успелите да избягат от тоталитаризма на север. Не може и да бъде по друг начин, от официални източници е изключено да се създаде ясна картина, а чужденец няма да бъде оставен сам да събира информация. Има ги и човешките съдби, има го и яркия политологически анализ на авторката. Северна Корея е държавата, която развива ядрени оръжия, а собствения й народ умира от глад .Това е истината. Комунизмът превръща достойни хора в скотове!
Международната общност е удобно пасивна. Време е да се разбере, че и в този край на света не всичко е геополитика! Книгата го показва категорично. Ще се замислите и за много други неща...прочетете смело тази книга!
Антон Марваков, Хеликон Благоевград
