Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Мъдра книга за лъжите, които си повтаряме, за да направим представата за себе си по-поносима.

За мен, Джулиан Барнс наистина е заслужил наградата „Букър“. В „Предчувствие за край“ той създава сюжет, който много се приближава до реалната представа за собствения живот на всеки един от нас. Нали знаете, всички сме сигурни в това, което ни се е случило и гледната му точка. Но всички ние допускаме грешката да забравим, че умът ни понякога ни кара да виждаме света по друг начин, удобен за него. Скрива неща, измисля неща, създава друга реалност, която най-вероятно ще е по-добра от „истинската“, но определено няма да ви се иска да живеете в нея, защото ще бъдете сами....

Джулиан Барнс съзада история с поука, в която да се гмурнете и да изживеете, за да разберете красотата на тази книга... Винаги разглеждайте всички гледни точки, всички страни, на това, което изживявате...Ще ви помогне да разбирате живота малко по-добре...

Имат ли спомените измерим времеви обем? Разгръщат ли се те във времето?
Миналото, за което си спомняме, е лишено от време. А само ако опитаме да си спомним нещо, може да открием силата и слабостта на паметта.
Много тъга и носталгия по миналото се усеща в прекрасния роман на Джулиан Барнс. Носталгия по онези дни в младостта, които не могат да се върнат, а единственото, което може да се направи е преоценка и помирение с миналото.
История за човешките взаимоотношения, за приятелството, за енергията и ентусиазмa, присъщ на младостта, за постиженията и разочарованията и умението да се наслаждаваме във всеки миг от живота.

В „Предчувствие за край“ Джулиан Барнс разказва една история, в която основните теми – за приятелството, любовта, предателството ... звучат колкото познато в контекста на един живот, толкова и уникално, пречупени през невероятния творчески усет на автора.

Пленяваща е фабулата. Стигането до развръзката предлага едно пътешествие на равносметка за  съдбата на разказвача, преоценка на всичко, което  се е случвало в живота му в годините, полагащи началото, и онова загадъчно и непреодолимо „предчувствие за край“, съпътстващо със своята тревога  и очакване цялото повествование.

Книгата е за ценители на изящната словесност и за любители на интелектуалното предизвикателство.

В "Предчувствие за край" Барнс развива по философски начин идеите за паметта, стареенето, времето и угризенията. 
Несъвършенството на човешката памет провокира много грешки и задълбавания в "досъчинени" спомени.  
Брилянтна новела с неочакван край!