В първата си стихосбирка „Покана за баща” бохемистката Димана Иванова прави светкавичен артистичен воаяж по уличките на Стара Прага, Братислава, София и Варна, и незнайно кое ми хареса повече в сбирката й: дали това, че пише искрено и от сърце, дали двуполовостта на нейната поетика или склонността й да опоетизира баналното и да банализира приповдигнатото...„Между кориците на тази книга има всичко. Има лирика и епика. Меланхолия и хумор в едно. Еротика и изтънчен мазохизъм. Посвещения на момичета и момчета. Печал. И ерудиция – ту деликатно загатната, ту агресивна, – която ни напомня, че авторката притежава докторска степен.“ 
Пламен Антов